Понякога наистина хората успяват да ме смаят. Тъкмо си казваш, че няма какво повече да те изненада, нагледал си се на всички, докоснал си се и до най-шантавите хора и места, когато нещо подобно се появява в медийното пространство.

Без очевидна причина да се смайвам толкова дълбоко и едновременно с това с абсолютното основание да съм в това състояние на шок.

Нов ресторант в Маями безспорно има с какво да впечатли клиентите си. В опит да се направи нещо екстравагантно и невиждано, точно до тоалетната има и дъска за писане, на която всеки може да напише най-дълбоките си тайни, откровения и истини, така че всеки да може да ги види.

Доста иноваторско, нали?

И подобно на интернет всичко е напълно анонимно.

Какъв ли е броят на онези пияни глави, които, под удоволствието от алкохолния ефект,  са оставили най-дълбоките си тайни на това място?

Не пропуснах, разбира се, да се насладя на всеки един ред от това странно изкуство. Някои от тях бяха просто шеги, но съм почти сигурен и в истинността на някои от тях.

„Дъщеря ми не е биологично дете на мъжа ми, но той не знае” се гласи в едно изглежда истинско откровение.

„Обичам да скубя долната си коса” се казва в друго. Не съм сигурен в коя категория попада – мечта, истина или откровение…

„Ще съм бременна, дебела и грозна през 2013г… и приятелят ми няма да се ожени за мен L” се казва в болезнено откровение.

И колкото повече се сблъсквах с всичко това, толкова повече ме завладяваха тези признания на хора, които не познавах и най-вероятно никога не ще срещна в живота си. Смайващо беше как открито говореха за нещата от живота си…

„Ако си късметлия животът за теб ще е проблем след проблем” започва някакъв философ. „Ако не си, то за теб ще е същият проблем отново и отново.”

И тогава, от нищото попадаш на едно, което наистина може, както казват американците да „взриви разсъдъка ти”. „Харесвам iPhone-а си повече от повечето си приятели.”

Типично с технологично насочено съзнание, не можех да пропусна да си задам някой фундаментални въпроси. Дали беше възможно да се напише подобно признание за някоя друга марка? Щеше ли някой в бъдеще да напише „Харесвам своя Galaxy S3 повече от повечето си приятели? Имаше ли изобщо вероятност някога това да се случи?

По-вероятно не. По редица причини, ясни или неясни, Apple успяха по някакъв странен (понякога дори плашещ) начин да влязат в съзнанието на хората така, както никой друг преди.

Сами преценете това добре ли е или зле. Но е факт, че е истина и от Samsung могат само да се шегуват с това.

Това може и да не продължи вечно. Може би някой ден дали заради падение на Apple или заради някакъв изблик на някой емоционален гений от Samsung/Nokia/Microsoft/Google ще видим и някоя от тези компании със същото съобщение на дъска в ресторант.

Но това все още изглежда далеч в бъдещето. По някакъв начин Apple все още са основата на цялата тази работа, а за останалите остава удоволствието от периферията.

Потърсих и друго подобно признание, но единственото, на което попаднах бе „Истината: мъжете мамят. Мечта: верен мъж. Признание: жените са дори по-лоши”.

Насладата ми нямаше да е пълна и без ценни признания като „В армията съм и ме е страх да не умра” или „Когато се ядосах потопих четката му за зъби в тоалетната.”

И все пак любимото ми остава „Жена ми все още предизвиква пеперудите в корема ми, дори 8 години по-късно.”

Очевидно за някои хора същият ефект предизвиква и Apple…